Поздрави от Перу! Групата е 6 точки!
Трекът в трите дни премина перфектно. Всички се аклиматизираха много добре, времето беше супер. Времето беше невероятно хубаво и трекът като място и като планини нещата са перфектни.
След трека направихме едно прехвърляне през няколко долини и дойдохме на мястото на базовия лагер. Разпънахме се, всички бяха аклиматизирани добре, само Бойка която идва от Германия беше малко по нездравословно добре. За атаката на върха се приготвихме две групи една – четирима и една петима човека. Аз взех в групата жените които малко по бавно вървят и решихме да тръгнем час и половина по рано, и в по горна точка да се съберем и да продължим заедно нагоре.
Но времето в последните два дни докато ние се устроим в базовия лагер и се аклиматизираме още един ден, почна да се разваля. Разваляше се с всеки един ден – все по зле и по зле.
В общи линии – като тръгнахме (има много подробности които могат да се обсъдят, но в момента няма да се казват) като тръгнахме времето хич не беше добро даже имаше някакви малки колебания дали изобщо да тръгнем. В крайна сметка тръгнахме в един часа през нощта – първа група, в два и половина – втора група.
Аз, заедно с първата група карахме напред по разни пирамидки и нямаше никакви очертания, пътеката се губеше, доста търсихме. В крайна сметка се оказа, че сме отишли на един следващ ръб и докато поправим тая грешка, стана към 7 часа сутринта, което е закъснение.
Втората група мина пред нас, а пък ние – няколко човека решихме да минем, пред тях да се понапънем и да можем да качим върха. Така в първата група – Светльо и водача Митко, и във втората група – аз, Галин и Кольо, тръгнахме нагоре. С много добро темпо се движихме, чувствахме се перфектно, нямахме проблеми нито здравословни, нито с главата. Времето продължаваше да бъде много колебливо и по скоро лошо, отколкото хубаво.
Митко и Светльо качиха върха а ние стигнахме до сто метра под върха, като височина и около 30-40 минути като дължина. Защото изведнъж се съединиха всички облаци, времето стана много коварно, много мъгливо, почти губехме пътеката, по която те бяха оставили следи от котки и в крайна сметка ние стигнахме сто метра под върха и се върнахме поради лошите метеорологични условия.
Другите от групата стигнаха до 5 100 м.н.в. началото на ледника. Това е в общи линии засега от нас, продължаваме си с групата по нашата програма: Мачу Пикчу, Титикака, долината на инките и градовете Куско и Пуно.
Поздрави от Перу!
Боян Димов, снимки: Димитър Колешов
.jpg)
