За почитта пред една от българските светини - Околчица, те споделиха с вълнение:
ОКОЛЧИЦА – ПОКЛОН ПРЕД ГЕРОИТЕ
Едно пътуване на туристите-ветерани от ТД „Трапезица-1902“, което остави следа в сърцата ни
Има пътувания, след които се прибираме с
красиви снимки и приятни спомени. Има и други – след които сме по-тихи,
по-смирени и по-благодарни. Такова беше нашето пътуване до Враца и Околчица,
посветено на 150 години от Априлското въстание и на героите, които оставиха
имената си завинаги в историята на България. Ние сме туристи – ветерани, пенсионери.
Обичаме планините, пътешествията, красивите места и срещите с историята. По
този път тръгнахме не само като туристи. Тръгнахме внушителна търновска група -
като българи, които искат да се поклонят
пред паметта на онези, които са дали живота си за свободата. Заедно посетихме
Враца, музея в града, родната къща на баба Илийца, местността Околчица и
лобното място на Христо Ботев.
Околчица – свято място, където
думите са излишни, а мълчанието е поклон.
Когато човек застане на
Околчица, думите сякаш се смаляват. Пред нас беше величественият паметник, а
около нас – тишината на Врачанския Балкан. Там, където преди 150 години са
прозвучали изстрели и са паднали герои, ние днес стояхме с наведени глави.
Мислехме за Христо Ботев и неговите четници. За тяхната младост. За смелостта
им. За избора им да оставят дома, семейството и спокойния живот и да тръгнат
към неизвестността в името на една свободна България.
И може би точно там човек
разбира най-добре, че свободата, която приемаме като нещо естествено, е била
извоювана с огромна цена.
Ботев – име, което не старее.
Пред лобното място на Христо
Ботев всеки от нас остана насаме със собствените си мисли. Ботев е останал в
историята не само като поет и революционер. Той е символ на човек, който е
превърнал думите си в дело. Днес, 150 години по-късно, неговият глас продължава
да се чува и да вълнува. И когато четем стиховете му, вече знаем, че зад тях
стои човек, който е бил готов да плати най-високата цена за своите убеждения.
Паметта е жива, когато я
предаваме нататък.
Посещението
във Враца ни срещна и с още много свидетелства за онези времена. Музеят ни
върна към историята, а родната къща на баба Илийца ни напомни за човешката
страна на героичните събития. Историята не е само дати и имена. Тя е съдбата на
хора. Тя е страхът и смелостта. Тя е болката на майките. Тя е надеждата за
свобода.
И когато днес посещаваме с
нашите туристически групи такива места, ние не просто разглеждаме
забележителности. Ние предаваме паметта нататък.
Едно стихотворение, родено от
вълнението.
Нашето пътуване роди и нещо
много красиво. Една от участничките в групата – Блажка, вдъхновена от
преживяното на Околчица, от героизма и саможертвата на Ботев и неговите
четници, написа стихотворение. Поводът за него не е впечатлението от една обикновена екскурзия.
То е откровение на човек, застанал пред паметта на героите и почувствал
необходимост да изкаже поклон със свои думи. Затова решихме да споделим
стихотворението с читателите на вестник „Ехо“.
Когато автобусът ни потегли обратно,
носехме със себе си снимките, впечатленията и разговорите от видяното и
преживяното. Но най-ценното, което взехме от Околчица, не можеше да бъде
заснето с фотоапарат. То остана вътре в нас. Почитта към героите. Благодарността
към предците. Отговорността към паметта.
Нека след 150 години техните
имена продължават да бъдат произнасяни с уважение. Нека нашите деца и внуци
знаят кои са били Ботев и неговите четници. И нека, когато застанем отново пред
паметника на Околчица, да можем да кажем: „Помним ви! Покланяме се пред вас! И
няма да ви забравим!“
Нашият спомен в снимка –
Групата на туристическия клуб на ветераните при ТД „Трапезица - 1902“, Велико
Търново пред паметника на Околчица „Заедно пред паметта на героите.“
Анка Иванова
Председател на КТВ „Търновски хоризонти“ при ТД“Трапезица-1902“, Велико
Търново
Анка Иванова Председател на КТВ „Търновски хоризонти“ при ТД“Трапезица-1902“, Велико Търново
