Изложба, в която е духнал вятърът полибник…
Десетки почитатели на природата от всички възрасти, туристи, спортисти и любители на планината, се събраха тази вечер в Изложбени зали "Рафаел Михайлов" гр. Велико Търново на откриването на фотоизложбата, посветена на 122 години от основаването на Туристическо дружество „Трапезица – 1902” – Велико Търново. Eкспозицията се организира с подкрепата на Община Велико Търново и е част от богатата програма на Общината за празника на Велико Търново - 22 март.
Експозицията представя над 270 фотоса, запечатали най-вълнуващите моменти от дейността на дружеството през миналата година. Тя беше открита от проф. Радослав Радев от Великотърновския университет. С присъщото си завладяващо слово и вълнуващ стил, той подчерта, че тази изложба не е само своеобразен картинен отчет на дейностите на ТД „Трапезица 1902”, а е израз на същинската България, на преобразяването на търновци в един весел народ, който събира днес и утре в едно
Три са знаковите измерения на туристите в тази изложба – можене, приобщаване, сдружаване. Ние все още използваме глагола „покорявам”, който звучи високомерно и нелепо, когато става дума за отношението ни към природата. Радвам се, че в тази изложба този глагол не е значещ, защото всяко изкачване на върхове и спускане, всяко свободно щуркане в дебрите на планините и горите, завършва с прегръдка на майката природа, каза в словото си проф. Радев.
Той посочи, че дружеството носи името „Трапезица”, отговарящо на географския и исторически смисъл, но вече трябва да се говори и за културата „Ксилифор”. Направеното в тази местност и начина, по който тя се използва, е синтез на култура, спорт, туризъм, изкуство, и на кулинарния ритъм на битието.
Благодатната връзка на дружеството с Университета даде шанс да върнем приказките, които природата разказва най-добре, да се укроти ламята, която се възпира да прави зло, да яздим охлюва, който мечтае да бъде кон и като погалим гъбките челядинки, да стоплим духовната чорба, в която са неукротени желанията ни… Цялата тази хармония е постигната на принципа на ехото – та какво е турист без „Ехо” - като извие глас, да знае, че някой или нещо ще му отвърне с онова, което е същото, но не е, тъй като връща силата. Познавам се с членовете на дружество „Трапезица 1902” и знам, че този принцип е философия на живота им – като общуваш с другите, да разбереш, че ще ти върнат силата, каза още в приветствието си професорът и допълни:
„След като наситихме живота си с материалност и прагматика, и с насмешка гледахме ветрениците, които гонят вятъра или по другому казано - Михаля, то не трябва да сме само ски алпинисти, за да разберем, че тъкмо вятърът е този, който разнася семената, за да възкреси живота. В българския език има около 50 названия за вятър, а днес по-често говорим за буря. Но туристите знаят, че има вятър полибник и затова може да се каже, че в тази изложба е духнал полибникът – за свеж ум, за прохладна пазва от намерения и с меки стъпки, за да не будим съня на природата.”
изложбени зали "Рафаел Михайлов"
