На 26.10.2022 група туристи ветарани към ТД „Трапезица 1902“ посетиха град Пловдив, като разгледаха Епископската базилика и се разходиха из стария град.

Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308–324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.

Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).

Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.

Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение.

Но историята на мястото е много по-богата и обхваща поне 12 века.

Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в. сл. Хр. След изоставянето на църквата, през Х–ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“ – един вечен пример за приемствеността на духовните идеи, които се предават от поколение на поколение през вековете.

В старата част на града, посетиха регионалния етнографски музей, създаден да радва хората,  винаги отворен за любознателни и търсещи люде. Музеят съхранява над 60 000 културни ценности, свързани предимно с традицията на населението в Пловдив и неговия културен и стопански хинтерланд. Сред колекциите му се открояват тези от медни съдове, керамика, старинни оръжия, овчарска дърворезба, накити и църковна утвар, шити и плетени дантели, костюми от цялата българска етническа територия, музикални инструменти, градски интериор.