Трета поредна година групата от млади планинари-ученици от Велико Търново и Елена, организирани от Комисията за ученически туризъм при ТД „Трапезица - 1902“ и водени от планинските водачи Виолета Богданова и Соня Гавраилова трупат знания и опит в планинарството, но най-вече се забавляват заедно сред природата.
След лагера на Мальовица през 2011 г, където децата направиха своите първи стъпки в ориентирането, катеренето по скали и планарството и изкачиха връх Мальовица (Рила, 2729 м.), през 2012 г. те бяха на връх Ботев (Стара планина, 2376 м.) , а през лятото на 2013 г. пред тях застана предизвикателството на първенеца на България и Балканския полуостров – връх Мусала (Рила, 2925 м.)
Шест дни младите планинари преодоляваха различни изпитания – дълго пътуване с влак, телефони без обхват на заслон „Ледено езеро“ и хижа „Грънчар“, тежички раници, които се да изнесат по зимния път към върха, защото лятната пътека е още в сняг, движение по ръба към върха, което си е истинско катерене...
Независимо от ранното сутрешно ставане и всекидневните 5-6 часови планински преходи, вечер в хижите всички заедно имаха сили да се забавляват в игрите и то не виртуално, а в действителност.
Обучението на участниците по програма „Планинари“ включва запознаване с опасностите в планината, с последиците от надморската височина и ролята на системната физическа подготовка, билките, растителния и животински свят в Рила. Младите туристи дори видяха пепелянка в естественото и местообитание и научиха какво трябва да се направи в случай на ухапване.
В последния ден, по обратния път от Тръщеник към дома, групата вече планираше похода за следващата година - към връх Вихрен в Пирин планина. Както се полага при такова емоционално наситено преживяване, в тетрадката за впечатления не липсваше вдъхновението.
Написани бяха няколко стихотворения, а несгодите – забравени. Останаха само хубавите спомени за преживяното с новите приятели:
„Наща групичка сплотена и чудесна
се отправи към дестинация известна.
Мусала се казва тя и се намира в най-високата ни планина.
Ний дружно изкачихме този връх
и останахме без дъх.
Но не от тежест и умора, а от красотата на простора.
Непрестанно си помагахме и никого сам не оставихме.
Дружинка най-весела сме ние и още много върхове чакат да ги покорим.“
Кали и Тали
Виолета Богданова, планински водач при Комисия за ученически туризъм – ТД „Трапезица-1902“
