Проф. Малчо Малчев: "Написването на предговора на книгата „50 години Алпийски клуб „Трапезица". История, документи, спомени" беше вълнуващо предизвикателство за мен"
Защото през последните 30 години от моя спортен живот съм свързан по някакъв начин и в различна степен с идеите, дейността и постиженията на моите приятели алпинисти и състезатели по катерене от този клуб и на множеството негови деятели, които не изневериха на своите любими спортове до края на своя живот. Когато прелиствах спомените, дневниците и интервютата, поместени в книгата, пред мен изплуваха забравени неща от нашите катерения из българските планини, за величието на Кавказ и Памир, за състезанията по ски рали, за великолепието на малките и големи републикански алпиниади и най-вече за приятелите и за онези, които вече не са сред нас.
Петдесетгодишен юбилей! Та това е половинвековна история! Тя трябва да бъде съхранена за идващите, защото прокараната пъртина и утвърдените традиции бързо могат да бъдат затрупани от неумолимия вятър на времето. И именно това определя стойността на предложеното четиво. То е богато, то е вълнуващо, то е запомнящо се! Идва навреме и обогатява оскъдната подобна книжнина в наши дни.
Идеята на инициаторите за написването на предложената книга е тя да има характер и структура на сборник. На фона на кратката въвеждаща справка за общото развитие на българския алпинизъм, която компетентно е поднесена от доц. д-р Сандю Бешев, останалата част е сегментирана в четири основни раздела. Независимо че на пръв поглед изглежда те да са самостоятелни, внимателният прочит разкрива, че са логически и функционално обвързани.
В първи раздел, който е написан от историка Васил Мутафов, в хронологичен порядък са проследени събитията по създаването на алпийския клуб, неговото развитие и постижения. Авторът използва оригинален подход, за да избегне сухите исторически факти, като на подходящи места помества фрагменти от журналистически статии, очерци, дописки от вестници и списания - сп. „Турист", в. „Ехо", в. „Борба", в. „Янтра" и др. ежедневни и периодически издания. В този раздел се съдържа информация за класирания и награди в различните спортове и дисциплини. Тук читателят ще остане с приятното чувство, че никой не е забравен.
Във втори раздел младите и известни със своите спортни успехи и треньорски завоевания Калин Гърбов, Милен Видиновски и Стефан Петров представят статистически данни в табличен вид за класиранията в състезанията по катерене и ски алпинизъм на членове на Алпийски клуб „Трапезица" и Алпийски клуб „Еделвайс - 74" в гр. Килифарево. От изнесените тук данни дори за непросветените в тази област става ясно за голямата отговорност на клубните общности пред обществото и за огромния труд в учебно-тренировъчната работа и спортносъстезателната дейност.
Третият раздел на книгата, чийто съставител е Мила Велчева, се чете с най-голямо вълнение. Тук са селектирани биографични данни за учредителите и са предложени спомени, части от лични дневници и интервюта на изтъкнати алпинисти и състезатели по катерене и ски алпинизъм от различни времена. Прелюдия към текстовете в тази част е стихотворението на Анастас Стоянов „Търсете Българския алпинист". По-нататък следват биографични данни на Тотю Дюлгеров, Николай Кочев и др. Специално място е отделено за спомените на Цани Ботов за Деян Станков. Не е забравен Христо Шипчанов на когото е посветена поемата на Янислав Янков „Еделвайс". В спортния спектър интригуващи са спомените на Петър Петров (Майстора) и Васил Матев за изкачването им на Северната стена на вр. Гранд Жорас във Френските Алпи. В калейдоскопа на спомените се откроява написаното от професионалиста журналист Веселин Долчинков, който е озаглавил своя материал със символичното „Нищо не започва от днес". Поради това, че не искам да отнемам удоволствието на читателите да очакват с нетърпение контакта с тази авторова позиция, ще си позволя още веднъж да подчертая значението на този сборник. Да, нищо не започва от днес! Планините, страхотните стени, осемхилядниците или свръхтрудните маршрути ще съществуват може би вечно, но тези, които сега откриват страстта и вълшебството да се катериш по тях, трябва да помнят, че други преди тях са били там. Вероятно идващите ще допълнят или допишат своите спомени, защото вратите на Алпийския клуб „Трапезица" са отворени за всички, а това, което е направено за тези петдесет години, не може да бъде подменено от никого.
В четвърти раздел е поместена библиографска справка за публикациите в националния и местен печат за дейността и изявите на клуба. В сборника се предлага богат илюстративен материал, който допълва удоволствието от допира до тази книга. Надявам се тя да намери по-голяма пулярност сред алпийската общност, сред любителите на природата и приключенията, сред търсачите на екстремни усещания.
Проф. доктор на педагогическите науки Малчо Малчев,
заслужил майстор на спорта и заслужил треньор по алпинизъм

Паскал Паскалев: "Свързани в здрав Алпийски възел, поколенията ще продължават традициите на алпийски клуб "Трапезица"
Всяка организация по пътя на утвърждаването и развитието си оставя следи, които по-късно последователите да разчетат и съхранят като символи на традицията, към която да поемат своята отговорност и отдадат своя дан.
Туристическо дружество „Трапезица - 1902" с дейността си, надхвърлила вече един век, е част от съвременната културна история на Велико Търново, свързана с утвърждаване на идеята за хармония на човека с природата, за пълноценен и ползотворен живот.
Преди петдесет години неколцина млади хора, пленени от очарованието на скалите край старопрестолния град, приемат като клетва вечното предизвикателство - изкачат ли върха, да се устремят към по-високия, да достигнат недосегаемото, да разберат необяснимото. И този стремеж да не угасва и у онези, които дръзнат да ги последват.
Датите, събитията, имената могат да бъдат свързани само със своето време и да отшумят заедно с него или да станат значима, незаличима част от историята. На Алпийски клуб „Трапезица" е отредена участта да бъде и да пише част от историята на ТД „Трапезица - 1902" и развитието на алпийската идея във Велико Търново - със силата на духа на своите създатели и техните приемници и последователи до днес, превърнали алпинизма в свой житейски избор и в следа от паметта на своето времe
Управителен съвет на ТД „Трапезица - 1902"
Паскал Паскалев, председател

Доц. д-р Сандю Бешев, змс по алпинизъм: "Поврат в развитието на българския алпинизъм настъпва едва след 1957 г."
Накратко за българския алпинизъм. 19 ноември 1929 г. е първата бележита дата в историята на българския алпинизъм. Тогава 18 ентусиазирани планинари, израсли от средите на БТС и ЮТС, слагат началото на организираното алпийско движение - учредява се Ббългарски планински клуб (БПК). Самите учредители все още не се решават да се наричат алпинисти и по-късно - на 17 ноември 1934 г., клубът се преименува в Български алпийски клуб (БАК).
На 5 юли 1935 г. с ново име и обогатена дейност клубът е приет в У1АА - по време на II конгрес на У1АА в Барцелона. Това дава нов импулс за клубна работа и той развива много активна дейност за пропагандиране и популяризиране на алпинизма в нашата страна: спортно и научно завладяване на българските планини, изнасяне на беседи, свързани с високата планина, издаване на алпийска литература.
Въпреки активната си дейност, до края на Втората световна война БАК си остава затворена организация, която действа само на територията на София и в нея членуват ограничен брой хора от страната - предимно самоковци.
Алпийските групи
След Втората световна война настъпват коренни промени както в политическото, така и в спортното движение. Започва масовизиране на редица спортни организации, сред които е и алпинизмът. Още през 1946 г. у нас се провежда първият курс за подготовка на млади алпинисти. В него и в следващите организирани курсове се включват представители от София, Банско, Казанлък, Кюстендил, Самоков, Пловдив, Русе, Велико Търново, както и от редица по-малки градове в страната. Изградените към доброволните спортни организации в страната физкултурни дружества осигуряват възможности подготвени алпийски кадри да създадат алпийски групи по места. Тези групи все още нямат свой самостоятелен организационен живот, ръководство и материална
база, не провеждат самостоятелни прояьи. ^ред иървупс
пи са „Чавдар", „Спартак", „Еделвайс" и „Славия" в София, както и към
физкултурните дружества в Самоков, Кюстендил, Казанлък и Габрово.
Алпийските секции
Масовизирането на алпинизма и утвърждаването му като спортна дисциплина в общата система на физкултурното движение по това време ясно показва, че успешното му ръководство единствено чрез една организация, каквато тогава е Централният комитет по алпинизъм (ЦКА), вече е невъзможно и в известен смисъл неправилно. По данни на ЦКА в края на 1948 г. в България с алпинизъм вече се занимават над 250 души, членуващи в различни физкултурни дружества.
Отчитайки настъпилите положителни промени в развитието на българския алпинизъм, на свое заседание на 6 октомври 1948 г. (Протокол № 121) ЦКА взема решение за изграждане на алпийски секции, които за разлика от съществуващите до този момент алпийски групи получават права за самостоятелен организационен живот.
Секцията има свое ръководство и план, осъществява и ръководи цялостната алпийска дейност на дружеството, към което е изградена. Първата алпийска секция у нас - „Орловец", е изградена на 7 октомври 1948 г. към физкултурното дружество „Спартак" - София. За кратък период след това „орловци" са последвани от съмишленици от Самоков, „Академик", „Локомотив", „Славия" и Централния дом на войската (ЦДВ) - „Спортист". На 27 август 1949 г. алпийска секция е изградена и в град Пловдив.
Въз основа на създадените вече 7 секции и в съответствие с решението на Върховния комитет за физическа култура и спорт (ВКФС) за изграждане на републикански секции по отделните видове спорт, на 7 септември 1949 г. в София е учредена и Републиканска секция по алпинизъм (РСА). Като основна нейна задача се поставя масовизирането на алпинизма и учредяването на нови алпийски секции, за изпълнението на което РСА мобилизира многобройния си вече актив.
Въпреки големия ентусиазъм и положените усилия много от създадените секции си остават само на книга и не развиват очакваната активна дейност. Някои от тях заглъхват непосредствено след учредяването си, други просъществуват само няколко месеца или година.
Поврат в развитието на българския алпинизъм настъпва едва след 1957 г., когато се възстановява отново Българския туристически съюз . като организационна форма те просъществуват и се развиват вече 50 години. По отношение на масовостта им, българският алпинизъм бележи връх през 60-те години, когато на територията на България съществуват 66 алпийски клуба с над 2000 организирани членове.
На 17 септември 1957 г. алпийски клуб е изграден и във Велико Търново.
доц. д-р Сандю Бешев, змс по алпинизъм
Д-р Васил Мутафов, историк: "Създателите на алпийския клуб са все активни туристи и алпинисти, съхранили своя ентусиазъм"
На 17 септември 1957 г. към ТД „Трапезица" - В. Търново се създава алпийски клуб. Негови учредители стават Димитър Евлогиев (избран и за председател), Христо Шипчанов, Кирил Димов, Георги Станоев, Христо Добревски, Петър Чокоев, Стоян Кузнецов, Александър Кубратов, Енчо Баланов, Иван Александров, Калчо Беров, Ганчо Чонов. От учредителите единствен Енчо Баланов още през 1949 г. завършва първия курс, организиран от БАК, по алпинизъм на Врачанските скали. През 1950 г. той създава алпийска секция към Държавни захарни заводи - Горина Оряховица и участва в ски поход Рила - Пирин и Първата лятна алпиниада (1952 г.). През 1954 г. създава и алпийска група към заводското училище. След създаването на АК „Трапезица" той активно съдейства за съвместни прояви със секцията по алпинизъм в Г. Оряховица до 1963 г. в рамките на ОС на БТС. Създателите на алпийския клуб са все активни туристи и алпинисти, съхранили ентусиазма си повече от едно десетилетие и преживели изпитанията на времето. А то, времето, е толкова противоречиво както в цялостния обществено-икономически и политически живот на страната, така и в конкретната спортно-туристическа дейност. („Трапезица - 1902", с. 91)
След поредица от преустройства, реорганизации, сливания и обединения ТД „Трапезица" през 1947 г. е ликвидирано. Още през 1946 г. в София се създава Народен физкултурен съюз - НФС, в който се включват Народният туристически съюз, Народният съюз за гимнастика и спорт, Народният коло- и мотосъюз. НТС се преустройва в Централен туристически комитет, а Българският алпийски комитет става негова секция. Дружествата по места се наричат народни физкултурни дружества, към които се изграждат туристически секции. (Пълният текст можете да намерите в Юбилейния сборник) Още за началото
Вижте кои са наградените тук ... Много снимки от изложбата... Инициативи за юбилея ... Поздравителни адреси от ...
 
   
Webdesign Sunstorm studio
Всички права запазени! All Rights Reserved © ТД "Трапезица 1902" Велико Търново