На 10 април 2008 г. в изложбени зали "Рафаел Михайлов" бе открита изложбата "Влюбената гора"
Иван Мутафов. Влюбената гора
Есе на доц. д-р Радослав Радев за откриването на изложбата
 
Според древни виждания най-значимата катастрофа в развитието на природата се е случила, когато със създаването на човека, е станал големият обрат в пола. При растенията полът е горе, където е короната, светлината, богатството на цветове, празника на ароматите, при човека полът е долу, където са мракът, срамът, подозрителността, скритостта. Оттам и лесното внушение за пола като познание, свързано с грях.
Изложбата на Иван Мутафов е опит да се върне идеята за пола като светлина и радост, а това няма как да се постигне при човека, ако не се омисли първо чрез растенията. Магията на пранасянето художникът е осъществил чрез цикъла "Влюбената гора". Иван Мутафов е видял гората антропологично - дърветата са постигнати женски и мъжки форми, при които статичното, застиналото, е добило ритъм от трепети, преливания, сливания, желания. Дървото е очовечено, но същността му е останала първична, силна, неподвластна на външна намеса - тялото не е завършеност, а освободена природа - бедрата преминават в корени, главата е вплетени клони, гърдите са мощен импулс на събудена пъпка или закърнял клон.
Еротичната природа на дървото е в способността на формите да бъдат една в друга и там, където човешкото око вижда сплитането като напрежение, Мутафов го открива като застинали импулси, като стремежи, които никой не е усетил, но нито един от тях не е изгубен. При човека отминалият еротичен копнеж е спомен, при дървото то е наслагване, изграждане на форма-памет. Когато тази форма назрее, търси да обгърне най-близката до нея. Мъжкото влиза в женското в продължение на години - художникът само подсилва чувството за нещо случващо се, за ритъм, подчинен на светлината. Дървото - жена или мъж, подготвя себе си във вдлъбнатини и изпъкналости, които намират път едни към други, но истинската им еротична наслада е, когато усетят светлината в себе си. Тъкмо тя - светлината, е движението на еротичния импулс. Не случайно фигурите на дърветата-жени са най-устремени нагоре към небето - като очакване, като откриване на желания.
Фигурите на Иван Мутафов са движение нагоре, но същевременно формите са успоредени от други подобни, което придава чувство за трептене и съотнасяне. Така мълчанието на еротиката се нарушава от тайнствения глас на формите. В тях са изразени толкова много желания и копнежи, че са в състояние да полетят. Художникът не е правил нищо друго, освен, като наблюдава, да удължава и да закръгля. Закръглените женски форми дават чувство за уют, за гостоприемност, а удължените мъжки форми се наместват в закръглеността като пръсти, които играят, милват, преобразяват. Сливането е в хоризонтал, но същинското еротично желание е устрем нагоре по вертикала. Дървото е дом, обител на форми, които се обичат. Стволът е единство от множествености, които си даряват ласки. Растежът на едно дърво е наслагване на любовни импулси - по-силните правят вертикала, а по-слабите, незадоволените, образуват хоризонтала, внушаващ нещо закърняло, незавършено.
В същото време еротичните форми на дървото са изразен копнеж по красота, бягство от еднообразието на вида. Гората на Иван Мутафов е широколистна. Иглолистните дървета се стремят нагоре към слънцето и като егоисти остават под себе си студенина. Писателят Дико Фучеджиев ги нарича "студена гора". Широколистните дървета са любовна гора, те имат достатъчно завършена и богата корона, за да се скрият под нея и да правят любов. Клоните се мушкат под полите на ствола, а закърнелите чепове (в езика ни са синоним на фалос), чакат светлина, за да привлекат вниманието на игривите вдлъбнатини. Чеповете очакват, а пръстите-клони жадуват допир. Листата и клоните се сплитат и стават като птици с крила - песента им е благослов за случващото се под тях. Ако човек има толкова еротични възможности, колкото художникът е открил в любовната игра на дърветата, нямаше да развива еротичното си въображение. Всичко, което човек може да си въобрази като сексуалност, дърветата вече го упражняват. Това е сексуален живот без йерархия между мъжкото и женското, без изразяване на власт и сила, без чувство за отминаване на импулса, защото той е целогодишен и многогодишен. Вероятно затова за ерекция се казва "надървяне". Дървото е в естествена възбуда, тъй като соковете протичат непрекъснато отдолу нагоре, а не както при човека - отгоре надолу, което е причина за доста беди. Дървото точно в зрялостта си, която за човека би била старост, става най-сексуално. Затова еротиката на дървото е успокоена, непреходна, силна, съгласувана. А що се отнася до това дали има свидетелство за съзидание, оплождане - то не ще съмнение - утробата е жива, ражда и храни децата си, без да се разделя с тях.
Картините от цикъла "Влюбена гора" на Иван Мутафов ни напомнят, че дървото, гората, са образът на вечния любовен екстаз. Загубим ли го в представите си, губим и усещането, че сексуалният акт е възможност за сливане, а не сблъсък на противоположности.
Авторски снимки © All Rights Reserve Всички права запазени. Използването на снимките и тескта без съгласието на авторите е наказуемо.
 
 
   
Webdesign Sunstorm studio